Периодът
на мандата ми беше от 27 октомври 1991 г. до 28 октомври 1995 г.,
спечелен на втория тур, след като на първия с най-добри резултати бяха
кандидатът на БСП и аз – кандидатът от СДС. Това бяха първите демократични
избори след комунистическия въоръжен преврат на 9 септември 1944 г., извършен с
помощта на СССР. Без тяхна помощ, разбира се, комунистите не биха взели
властта.
От
15 населени места в общината, в 7 бяха избрани кметове от СДС – Ветрен,
Аканджиево, Семчиново, Симеоновец, Варвара, Ковачево и Бошуля, а в останалите –
Славовица, Виноградец, Карабунар, Лозен, Ветрен дол, Злокучене и Горно Вършило
– от БСП. Кметът на общината изпълняваше и правомощията на кмет на населено
място в местния парламент. Разпределението в 45-членния Общински съвет беше: 24
от СДС /ОДС/ и 21 от БСП. Такава беше политическата конфигурация в община
Септември.
Това
бе мандат на промяна на обществените и икономически отношения в страната.
Избирателите ни натовариха с определена мисия, в противен случай мнозинството в
българския парламент не би било такова, че министър-председател да е
председателят на СДС Филип Димитров, а кмет на община Септември – председателят
на общинската организация на СДС Йордан Елинчев. Моята мисия я разбирах и
провеждах по двояк начин – освен управление на общината съгласно ЗМСМА, също
толкова, ако не и по-важно – декомунизация. Тя беше задължителна, както за
общината, така и за кметствата, общинските служби, предприятията – държавни и
общински, РУ на МВР – началник и зам.-началници, след приемането на закона за
земята – ръководствата на ТКЗС–та, преименуването на улиците, демонтирането на
партийния паметник в центъра на града и др. Няма де се спирам на всеки елемент
поотделно. Само ще припомня, че всички ръководители, директори на държавни и
общински передприятия бяха номенклатура на Общинския съвет на БСП, сиреч
съгласувани и утвърждавани,
освобождавани от този орган. И няколко примера за основанията ми. Единият от
тях е РУ на МВР в Септември. Освен че при промяна на обществената система
ръководството на силовите структури трябва да се подменят задължително,
ръководството на нашето районно управление не беше лоялно и не изпълняваше
задълженията си при въвеждането на ликвидационните съвети /ЛС/, при окупацията
на стопанските дворове и администрациите на ТКЗС–та от селската номенклатура.
Също така не охраняваха и земеделските имоти. При заповядана от мен акция за
залавяне на циганските коне и жовотни по нивите бе изтекла информация от
ръководството и предупредени нарушителите. Затова в тази акция нямаше заловени
животни и глобени стопани. Седмица след това организирах подобна акция с
назначената от мен полска охрана и охраната на ЛС и бяха заловени десетки
животни и глобени нарушителите. Няколко предложения до министър Соколов
изпращах за смяна на началника на РУ, заместниците му на по-ниските етажи се
криеха, та трябваше на една от националните конференции на СДС да му се даде на
ръка и до седмица смяната бе факт. Отделен е въпросът защо трябваше да
предлагаме хора само от системата на МВР, а не отвън. От всички общински и
държавни предприятия не бяха направени смени само във ВРЗ, защото беше отлично
работещо предприятие.
При
въвеждането на ликвидационните съвети, предложени от мен на областния
управител, всички бивши ТКЗС-та с изключение на агрофирмата в Славовица бяха
със заеми от банките.
Да
припомня, че през 2001 г. с решение на Народното събрание комунистическият
режим бе обявен за престъпен.
Но
сега се спирам на въпроса за управлението на общината. Приета бе нова структура
на общинската администрация с един зам.-кмет по строителството, секретар на
общината, началници на отдели - с назначени от мен нови хора, които ми бяха
съмишленици. Дадох възможност на всички, които се включиха в каузата СДС, да се
реализират на различни позиции в администрациите – държавни и общински. Някои
от тях се наложиха, с други се разделихме.
Няма коментари :
Публикуване на коментар