Иван Динков е роден на 26.08.1932
г. в с. Смилец, Пазарджишко. Завършва гимназия в Стрелча и право в Софийския
университет (1954). Дълги години работи като редактор в сп. "Младеж"
и изд. "Партиздат", по-късно е директор на изд. "Христо
Ботев". Още с дебютната си стихосбирка "Лична карта" (1960)
получава висока оценка от литературната критика. Следват стихосбирките
"Епопея на незабравимите" (1963; 1969; 1973), "Антикварни
стихотворения" (1977), "Лична карта. Избрани стихове" (1982;
2002), "Признания пред Бела Цонева" (1988; 2002), "Маски"
(1989), "Повторения" (1990), "Славянски псалми" (1991),
"Поетични самоубийства" (1993), "Шепа срички" (1994),
"Живот по памет" (1996), "Урна" (1996), "Дневник"
(1997), "Спазми от Отечеството" (1999) и "Табакера" (2003).
Интерес предизвиква и прозата на автора - повестите "Хляб от трохи"
(1970) и "Софийски атентат" (1976), романите "Моминството на
войниците" (1983), "Цветя за махалата" (1984) и "Покрай
кадифето" (1993), както и неговите книги с размисли, фрагменти, спомени -
"Докосвания до България" (1974), "Почит към литературата"
(1980) и "Навътре в камъка" (1986). Автор на пиесата "Комисия за
погребение" (1990). Носител е на националните литературни награди
"Иван Вазов", "П. К. Яворов", "Никола Вапцаров",
"Никола Фурнаджиев", "Иван Николов" и "Златният
ланец" на в. "Труд". Умира на 23.01.2005 г.
Няма коментари :
Публикуване на коментар