Легендата на българския футбол и
идол на многобройните фенове на „Левски” Георги Аспарухов – Гунди е гостувал в
Септември и дори е ритал топка с приятели в квартално мачле. Това разказа
бившият вратар на нашия „Локомотив” в началото на 60-те години на миналия век
Крум Разпопов, който е бил домакин на таланта и е имал щастието да се докосне
до един голям спортист и още по-голям човек.
„Запозна ни моят братовчед Спас
Разпопов, който беше състудент с Гунди във Висшия институт по физкултура в
София. Те двамата и Иван Вуцов – един от най-добрите защитници по онова време и
впоследствие силна фигура в БФС, станали големи приятели. Гунди и Вуцов ми
гостуваха със съпругите си за пръв път през 1969 г. Помня каква подготовка беще
вкъщи – та това е Аспарухов, живата легенда! Седмица преди това бяхме клали
прасе и буквално половината беше окачено на ченгела в очакване да нагостим
богато скъпите гости. Те се оказаха много земни и скромни хора. Направихме
трапеза, поговорихме, разказахме си интересни истории и се посмяхме. И Гунди, и
Вуцов пийнаха съвсем умерено хубаво септемврийско вино”, припомни си
незабравимите мигове Крум Разпопов.
В един момент двамата футболисти
и мъже от компанията взели топка и отишли във вече несъществуващата ябълкова
градина, на чието място сега се издига незавършената гимназия. Там си спретнали
мачле и добре се позабавлявали – Гунди показал великолепния си дрибъл, силния
си удар и добрата игра с глава. Домакинът изпуснал възможността да рита рамо до
рамо с таланта, защото трябвало да се погрижи за вечерята. Когато се върнали,
страховитият централен нападател на „Левски” и на националния отбор полегнал да
си почине и поставил нависоко краката си. „Тогава видях на какво е подлаган от
противниковите защитници в безсилието им да бъде спрян. Белезите от бутонките
им бяха един до друг”, клати глава Крум Разпопов. Тогава Аспарухов и Вуцата
подарили на сина му Благо топка с техни автографи, но тя била скъсана от ритане
с малчуганите от квартала.
Гостуванията на Гунди и Вуцата в
Септември продължили и през следващите години. При едно от тях компанията си
направила хубав пикник край реката в Чепинското дефиле. Когато се прибрали в
къщата обаче новинага за легендарните гости вече се била разнесла из града.
Пред дома на Крум Разпопов станало истинско стълпотворение от футболни фенове.
Всички искали Аспарухов да излезе, да го видят на живо и да го докоснат.
„Гунди, Гунди”, скандирали хората. Той обаче показал пословичната си скромност
и категорично отказал да излезе с думите: „Как така ще се покажа навън? Не
искам да правим циркове...”
Приятелството с Аспарухов и Вуцата продължило до онзи фатален 30 юни
1971 г., когато в прохода „Витиня” Гунди и Котков загинаха в автомобилна
катастрофа. Разпопов пътувал до София да изпрати легендата в последния му път.
„Той беше образец за човек, истински мъжкар, икона за почитателите на футбола.
Не случайно беше избран за най-великия български футболист на XX век. За мен остават спомените от прекараните
заедно мигове, а те са прекрасни”, завърши разказа си с усмивка Разпопов. 
Няма коментари :
Публикуване на коментар